Преглед на методите на измерване
Как се измерва киселнно-алкалния баланс?
В норма ли е киселинно-алкалният ми баланс? Има няколко начина да си отговорите на този въпрос. Някои измервания можете да направите сами, но повечето от тях могат да се извършват само в специални лаборатории... И така, кои конкретни варианти могат да се използват за определяне на киселинно-алкалния баланс? Прочетете общия преглед на различните методи за измерване!
Възможности за измерване на стойностите на pH и техните ограничения
Въпреки своята популярност, измерването на pH стойността на урината веднъж дневно за оценка на киселинно-алкалния статус с подходящи тест ленти не е полезно. В зависимост от това с какво се храним, pH на урината се колебае между pH5 и pH8. Освен това по-голямата част от киселината в урината присъства като така нареченото амониево съединение, което pH тест лентата не може да открие. Само един процент се отделя като "свободна" киселина и може да се измери с pH тест ленти.
Могат ли тези тестове все пак да са от полза? Да, но само ако стойността на pH в урината се измерва редовно и няколко пъти на ден на относително кратки интервали. Освен това постоянно трябва да се консумират едни и същи храни и бъбреците да функционират нормално. След това с помощта на този метод може да се изведат показания за състоянието на киселинно-алкалния баланс.
Методът на Фридрих Зандер
Фридрих Зандер (Friedrich Sander) е считан за пионер на киселинно-алкалния анализ. Разработените от него през 50-те години на миналия век техники за измерване се използват и днес за оценка на киселинно-алкалния баланс. В допълнение към измерването на рН на урината, този метод използва пет измервания, разпределени през целия ден, за да определи буферния капацитет на урината, като отчита и хранителните навици на индивида.
Важно за този метод за измерване на pH: Проби от урината трябва да се събират на всеки три часа, като се започне в 6 ч. сутринта и се приключи в 18 ч. вечерта. Правилното тълкуване на резултатите изисква експертно обучение, като резултатите от всеки ден се визуализират като линейна графика.
Алтернатива на стойностите на pH - нетна екскреция на киселини
Точни сведения за киселинно-алкалния баланс могат да се направят чрез определяне на нетната киселинна екскреция. Това включва анализ на урината, събрана за период от 24 часа, по отношение на всички отделени вещества, които помагат да се получи точна картина на киселинно-алкалното състояние, с други думи, нетната киселинна екскреция за този ден. Колкото по-висок е процентът на бъбречната нетна киселинна екскреция, толкова по-голямо е киселинното натоварване на организма.
Това прави измерването на нетната киселинна екскреция през деня подходяща алтернатива на измерването на стойностите на рН на урината. Събирането на проби и последващият им анализ в специализирана лаборатория обаче са много времеемки и скъпи.
Водене на хранителна история
Това, което консумираме, оказва огромно влияние върху киселинно-алкалния ни баланс. Така че воденето на хранителна история е подходящ и изключително практичен начин да се определи доколко здравословен е киселинно-алкалният баланс на даден човек. Хранителната таблица се използва, за да се провери дали в диетата на даден човек има повече киселинни или алкални храни. Ако се установи киселинно-алкален дисбаланс, могат да се предприемат целенасочени диетични мерки за възстановяване на баланса.
Съвет: Вижте сега нашата таблица с храни, за да се ориентирате на какво ниво е Вашият хранителен режим.
